Енциклопения на българския език

лича

[liˈt͡ʃa]

лича значение:

1. (общо) Ясно се виждам, забелязвам се, откроявам се; очевиден съм.
Ударение
лича̀
Част на речта
глагол
Сричкоделение
ли-ча
Вид
несвършен
Преходност
непреходен
Спрежение
II спрежение
Възвратна форма
лича се (често употребявано, макар и 'лича' да е достатъчно)
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на лича

(общо)
  • Умората личи по лицето му.
  • Петното на ризата още личи.
  • Личи, че е работил много.

Антоними на лича

Как се пише лича

Грешни изписвания: леча, лйча

Коренната гласна е и (от лик). Не бива да се бърка с леча (лекувам).

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:ликъ
Произлиза от съществителното 'лик' (лице, образ, изглед). Първоначалното значение е свързано с това да имаш образ, да се виждаш.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • личи си
  • личи отдалеч

Популярни търсения и запитвания за лича