лирика
[ˈlirikɐ]
лирика значение:
1. (литература) Един от трите основни литературни рода (наред с епоса и драмата), който изразява субективните чувства, мисли и преживявания на автора, обикновено в стихотворна форма.
2. (преносно) Съвкупност от произведенията на даден поет или на поезията от дадена епоха/народ.
3. (преносно) Преобладаване на чувствата, емоционалност, поетично настроение.
- Ударение
- лѝрика
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ли-ри-ка
- Род
- женски
- Мн. число
- няма
Примери за използване на лирика
(литература)
- Яворов е върхът в българската философска лирика.
- Предпочитам любовната лирика пред историческите романи.
(преносно)
- Ботевата лирика е малка по обем, но гениална.
(преносно)
- В този филм има твърде много лирика и малко действие.
Синоними на лирика
Как се пише лирика
Етимология
Произход:Гръцки
Оригинална дума:lyrikos
От старогръцки *lyrikos* (изпълняван на лира), от *lyra* (музикален инструмент). В древността поезията се е рецитирала под съпровод на лира.
Употреба
Чести словосъчетания:
- любовна лирика
- пейзажна лирика
- гражданска лирика