Енциклопения на българския език

линеен

[liˈnɛɛn]

линеен значение:

1. (математика) Който се отнася до линия; който се изразява чрез уравнение от първа степен.
2. (физика) Който се извършва по права линия или се отнася до дължината (напр. разширение).
3. (общо) Който е подреден в линия или редица.
Ударение
линѐен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
ли-не-ен
Род
мъжки
Мн. число
линейни
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на линеен

(математика)
  • Решаването на линеен модел е първата стъпка в анализа на данните.
  • Графиката на функцията представлява линеен сегмент.
(физика)
  • Линеен ускорител на частици.
  • Коефициент на линейно разширение.
(общо)
  • Линеен персонал в предприятието.

Антоними на линеен

Как се пише линеен

Грешни изписвания: линеян, линеин, лйнеен

Прилагателното завършва на -еен в мъжки род, когато е образувано от съществително на -ия (линия). В множествено число (линейни) се появява й.

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:linearis
От латинското linearis, произлизащо от linea (ленена нишка, връв, линия). В българския език навлиза чрез руски или западноевропейски езици.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • линеен ускорител
  • линеен кораб
  • линеен интеграл
  • линеен сантиметър