Енциклопения на българския език

ликвидаторка

[likviˈdatorkɐ]

ликвидаторка значение:

1. (Право / Икономика) Жена, назначена да извърши ликвидация на търговско дружество или предприятие.
2. (История / Бедствия) Участничка в дейностите по отстраняване на последиците от аварията в Чернобилската АЕЦ.
Ударение
ликвидàторка
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
лик-ви-да-тор-ка
Род
женски
Мн. число
ликвидаторки
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на ликвидаторка

(Право / Икономика)
  • Съдът назначи опитна ликвидаторка, която да разпредели активите на фалиралата фирма.
(История / Бедствия)
  • Неговата баба е била ликвидаторка в зоната на аварията и има медал за храброст.

Как се пише ликвидаторка

Пише се с и в първата сричка, произлизащо от корена 'ликвид-' (течен, наличен).

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:liquidare
От латинския глагол 'liquidare' (правя течен, изяснявам), през немски или френски, със суфикс за деятел от женски род '-ка'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • синдик и ликвидаторка
  • назначена ликвидаторка