лечебен
[lɛˈt͡ʃɛbɛn]
лечебен значение:
1. (медицина) Който се отнася до лекуването на заболявания; който служи за лечение.
2. (пряко) Който има свойството да лекува; лековит.
- Ударение
- лечѐбен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- ле-че-бен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- лечебни
Примери за използване на лечебен
(медицина)
- Пациентът премина дълъг лечебен курс.
- Тя работи в голямо лечебно заведение.
(пряко)
- Минералната вода в този район има лечебни свойства.
- Използваха лечебни билки за раната.
Синоними на лечебен
Как се пише лечебен
Грешни изписвания: личебен
Думата се пише с е в първата сричка (корен лек).
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:лѣчьба
Произлиза от съществителното „лек“ и глагола „леча“. Свързано със старобългарското „лѣчьба“ (лечение). Наставката „-ен“ образува прилагателно име, означаващо свойство или предназначение.
Употреба
Чести словосъчетания:
- лечебно заведение
- лечебни растения
- лечебна физкултура
- лечебен глад