Енциклопения на българския език

лесничей

[ˈlɛsnit͡ʃɛj]

лесничей значение:

1. (професии) Служител, който се грижи за опазването, стопанисването и развитието на горите; горски надзирател.
Ударение
лѐсничей
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
лес-ни-чей
Род
мъжки
Мн. число
лесничеи
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на лесничей

(професии)
  • Местният лесничей познаваше всяка пътека в гората.
  • Назначиха нов лесничей в дивечовъдното стопанство.

Синоними на лесничей

Как се пише лесничей

Грешни изписвания: лесничий, леснйчей
В единствено число завършва на -ей, а в множествено на -еи (лесничеи).

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:лес
Производно от 'лес' (гора) със суфикс за професия/занятие.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • главен лесничей
  • горски лесничей