Енциклопения на българския език

лекторка

[ˈlɛktorkɐ]

лекторка значение:

1. (образование) Жена, която изнася лекции във висше учебно заведение или пред публика.
2. (лингвистика) Преподавателка по чужд език във висше училище (езиков лектор).
Ударение
лѐкторка
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
лек-тор-ка
Род
женски
Мн. число
лекторки
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на лекторка

(образование)
  • Тя е гост-лекторка в Софийския университет тази година.
  • Поканиха известна лекторка за семинара по маркетинг.
(лингвистика)
  • Новата лекторка по френски език е много взискателна.

Синоними на лекторка

Как се пише лекторка

Грешни изписвания: лектурка
Думата се пише с о (лектор), а не с у.

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:lector
Заемка от латински (lector - четец), навлязла през западноевропейски езици, с добавена българска наставка за женски род '-ка'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • университетска лекторка
  • лекторка по български език

Популярни търсения и запитвания за лекторка