Енциклопения на българския език

лаически

[ɫɐˈit͡ʃɛski]

лаически значение:

1. (общо) Който е свойствен на лаик; непрофесионален, любителски, дилетантски.
Ударение
лаи'чески
Част на речта
прилагателно име, наречие
Сричкоделение
ла-и-чес-ки
Род
мъжки
Мн. число
лаически
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на лаически

(общо)
  • Това беше съвсем лаически подход към сложния проблем.
  • Изказа се лаически по медицинския въпрос.

Как се пише лаически

Грешни изписвания: лаишки, лъически, лайчески, лаическй

Пише се с и след 'а' (хитус). Свързано е със съществителното лаик. Формата лаишки се среща в разговорната реч, но лаически е книжовната форма.

Етимология

Произход:Гръцки
Оригинална дума:laïkós
От гръцкото 'laïkós' (народен, от народа), през църковнолатински 'laicus'. Първоначално е означавало човек, който не е част от духовенството (мирянин), а впоследствие придобива значение на неспециалист.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • лаически въпрос
  • лаически поглед
  • лаическо мнение