къщовник
[kɐˈʃtɔvnik]
къщовник значение:
1. (пряко) Мъж, който се грижи добре за дома и семейството си, пестелив и грижовен стопанин.
2. (пряко) Човек, който обича да си стои вкъщи; домошар.
- Ударение
- къщо'вник
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- къ-щов-ник
- Род
- мъжки
- Мн. число
- къщовници
Примери за използване на къщовник
(пряко)
- Той се оказа голям къщовник и бързо стегна старата къща.
- Търсеше си мъж къщовник, а не някой, който да обикаля кръчмите.
(пряко)
- Не обичаше шумните компании, беше си къщовник по природа.
Как се пише къщовник
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:къща
Производна дума от корена „къща“ с наставката „-овник“, обозначаваща лице, свързано с обекта или дейността.
Употреба
Чести словосъчетания:
- добър къщовник
- грижовен къщовник