кътник
[ˈkɤtnik]
кътник значение:
1. (анатомия) Всеки един от големите зъби в задната част на челюстта, служещи за стриване и сдъвкване на храната.
- Ударение
- къ́тник
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- кът-ник
- Род
- мъжки
- Мн. число
- кътници
Примери за използване на кътник
(анатомия)
- Боли ме десният долен кътник.
- Кътниците на детето започнаха да никнат.
Синоними на кътник
Антоними на кътник
Как се пише кътник
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:кът
Образувана от корена 'кът' (ъгъл, вътрешна част) + наставката за предмети/инструменти '-ник'. Означава зъб, който се намира в къта (дъното) на устата.
Употреба
Чести словосъчетания:
- изваден кътник
- развален кътник
- мъдрец (трети кътник)