кътане
['kɤtɐnɛ]
кътане значение:
1. (битово) Действието по прибиране, скриване или запазване на нещо на сигурно място (обикновено пари или ценности) за бъдеща употреба.
- Ударение
- къ̀тане
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- къ-та-не
- Род
- среден
- Мн. число
- кътания
Примери за използване на кътане
(битово)
- Това постоянно кътане на пари не го направи по-щастлив.
- Кътането на зимнина беше традиция в семейството.
Как се пише кътане
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:кътам
Отглаголно съществително от глагола 'кътам' (с неясна, вероятно звукоподражателна или диалектна етимология, свързана със 'скътвам').