Енциклопения на българския език

кърша

[ˈkɤrʃɐ]

кърша значение:

1. (пряко) Чупя, пречупвам нещо (обикновено клони, пръчки или части от растения) чрез огъване или натиск.
2. (преносно) Извивам тялото си гъвкаво при движения, обикновено при танц или ходене.
3. (фразеологично) Стискам и извивам пръсти от притеснение или безсилие (в израза 'кърша ръце').
Ударение
къ̀рша
Част на речта
глагол
Сричкоделение
кър-ша
Вид
несвършен
Преходност
преходен
Спрежение
II спрежение
Видова двойка
скърша
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на кърша

(пряко)
  • Вятърът силно кършеше клоните на стария дъб.
(преносно)
  • Момата кършеше снага в ритъма на ръченицата.
(фразеологично)
  • Тя седеше в ъгъла и само кършеше ръце от мъка.

Как се пише кърша

Грешни изписвания: кършъ, карша
Гласна ъ в корена. Окончание за 1 л. ед.ч. е (кърша), тъй като коренът завършва на шушкав съгласен (ш).

Етимология

Произход:Праславянски
Оригинална дума:*kъršiti
Свързана с корена за 'троша', 'разрушавам'. Сродна със сръбското 'кршити' и руското диалектно 'коршить'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • кърша клони
  • кърша снага
  • кърша ръце
Фразеологизми:
  • кърша ръце
  • кърша кръст
  • кърша хатъра на някого

Популярни търсения и запитвания за кърша