кънтене
[kɐnˈtɛnɛ]
- Ударение
- кънтене'
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- кън-те-не
- Род
- среден
- Мн. число
- кънтения (рядко)
Как се пише кънтене
Грешни изписвания: кантене
Думата се пише с ъ в корена (от глагола кънтя).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:кънтя
Отглаголно съществително име, образувано от глагола 'кънтя'. Коренът е звукоподражателен, сроден с други славянски думи, означаващи издаване на звънък или глух звук.
Употреба
Чести словосъчетания:
- глухо кънтене
- металическо кънтене
- кънтене на стъпки