Енциклопения на българския език

кълбо

[kɐl'bɔ]

кълбо значение:

1. (геометрия/форма) Геометрично тяло или предмет с идеална кръгла форма; сфера.
2. (бита) Навити на топка прежда, конци, въже и др.
3. (преносно) Нещо, което е заплетено или свито на топка (вкл. хора или животни).
Ударение
кълбо̀
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
къл-бо
Род
среден
Мн. число
кълба
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на кълбо

(геометрия/форма)
  • Земното кълбо се върти около оста си.
  • Огнено кълбо се издигна в небето.
(бита)
  • Котката си играеше с кълбото прежда.
(преносно)
  • Таралежът се сви на кълбо при опасност.
  • В стомаха ѝ се сви кълбо от нерви.

Синоними на кълбо

Как се пише кълбо

Грешни изписвания: калбо, кълбу
Думата се пише с ъ в корена. Проверява се с думи като 'кълба' (където ударението не пада върху ъ, но звукът се запазва).

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:клѫбо
Наследствена дума от старобългарски (клѫбо), сродна със старовисоконемски 'klumpo' (буца, маса). Коренът е свързан с идея за нещо свито или кръгло.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • земното кълбо
  • кълбо прежда
  • огнено кълбо
Фразеологизми:
  • разплитам кълбото

Популярни търсения и запитвания за кълбо