Енциклопения на българския език

купичка

[kuˈpit͡ʃkɐ]

купичка значение:

1. (бит) Малък дълбок съд за хранене; малка купа.
Ударение
купѝчка
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ку-пич-ка
Род
женски
Мн. число
купички
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на купичка

(бит)
  • Тя сипа млякото в малка порцеланова купичка.
  • Изяде една купичка сладолед.

Синоними на купичка

Как се пише купичка

Грешни изписвания: копичка, купйчка
Коренът се пише с 'у' (от 'купа').

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:купа
Умалителна форма на думата 'купа', образувана с наставката '-ичка'. Самата дума 'купа' има латински корен (cupa).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • купичка за супа
  • купичка с ядки