кукла
[ˈkuklɐ]
кукла значение:
1. (пряко) Детска играчка, направена от пластмаса, плат, порцелан и др., която изобразява човешка (обикновено детска или женска) фигура.
2. (театър) Фигура на човек или животно, задвижвана от актьор в куклен театър.
3. (преносно) Човек, който действа безволево, подчинявайки се на чужди желания; пионка.
- Ударение
- ку̀кла
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- кук-ла
- Род
- женски
- Мн. число
- кукли
Примери за използване на кукла
(пряко)
- Малкото момиченце сресваше косата на любимата си кукла.
- Купиха ѝ говореща кукла за рождения ден.
(театър)
- Куклите в представлението бяха водени с конци (марионетки).
- Той е майстор в изработката на театрални кукли.
(преносно)
- Министърът беше просто кукла в ръцете на олигарсите.
- Не искам да бъда кукла на конци.
Синоними на кукла
Как се пише кукла
Грешни изписвания: кокла
Думата се изписва с 'у'. В мн.ч. окончанието е 'и' (кукли).
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:cuculla
През къснолатинското 'cuculla' (качулка, обвивка), което в славянските езици придобива значение на вързопче, наподобяващо човешка фигура, а по-късно и играчка.
Употреба
Чести словосъчетания:
- парцалена кукла
- куклен театър
- като кукла
Фразеологизми:
- кукла на конци
- нагиздена като кукла