Енциклопения на българския език

кръстя

[ˈkrɤstjɐ]

кръстя значение:

1. (религия) Извършвам християнското тайнство кръщение над някого; въвеждам в християнската вяра.
2. (пряко) Давам име на някого или нещо.
3. (религия) Правя знак на кръста с ръка върху себе си или другиго (обикновено възвратно: 'кръстя се').
Ударение
кръ'стя
Част на речта
глагол
Сричкоделение
кръс-тя
Вид
несвършен
Преходност
преходен
Спрежение
II спрежение
Възвратна форма
кръстя се
Видова двойка
покръстя
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на кръстя

(религия)
  • Свещеникът кръсти детето в църквата 'Света Неделя'.
  • Те решиха да кръстят сина си веднага след раждането.
(пряко)
  • Ще кръстя кучето си Балкан.
  • Родителите го кръстиха на дядо му Иван.
(религия)
  • Бабата се кръстеше всеки път, когато минаваше покрай параклиса.

Как се пише кръстя

Грешни изписвания: кръста, кръстръ, крастя
Думата завършва на в 1 л. ед.ч. (аз кръстя), тъй като е глагол от II спрежение. Променливото 'я' се запазва пред мека сричка.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:крьстъ
От старобългарското съществително 'крьстъ' (кръст), заето от старонемски (Christ) или гръцки (Christos), адаптирано към славянската фонетика. Глаголът означава буквално 'слагам кръст'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • кръстя се
  • кръстя дете
  • кръстя на някого
Фразеологизми:
  • кръстя се с лявата ръка
  • каквото сам си направиш, никой не може да ти го направи (вариация: сам си го кръстих)
кръстя : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник