Енциклопения на българския език

кръстен

[ˈkrɤstɛn]
Ударение
кръ̀стен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
кръс-тен
Род
мъжки
Мн. число
кръстни
Докладвай грешка в описанието

Как се пише кръстен

Грешни изписвания: кръстан, кръсцен, крастен
Пише се с 'ъ' в корена и променливо 'е' в наставката. При членуване – кръстния(т).

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:krьstъ
Думата е полисемантична и произлиза от 'кръст' (християнски символ или анатомична зона). Старобългарската дума е заемка от старовисоконемски *krist или пряко свързана с името на Христос.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • кръстен знак
  • кръстен баща
  • кръстен гръбнак
  • кръстен ход