Енциклопения на българския език

кръвотечение

[krɐvotɛˈt͡ʃɛniɛ]

кръвотечение значение:

1. (Медицина) Изтичане на кръв от кръвоносните съдове вследствие на нарушаване на целостта им (травма или заболяване).
Ударение
кръвотечѐние
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
кръ-во-те-че-ние
Род
среден
Мн. число
кръвотечения
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на кръвотечение

(Медицина)
  • Лекарите успяха бързо да спрат вътрешното кръвотечение.
  • Обилното кръвотечение от носа може да е симптом на хипертония.

Синоними на кръвотечение

Как се пише кръвотечение

Думата се пише слято. Съединителната гласна е -о-. Коренът е кръв (с 'ъ').

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:кръв + течение
Сложна дума, образувана от съществителното 'кръв', съединителна гласна '-о-' и отглаголното съществително 'течение' (от 'тека').

Употреба

Чести словосъчетания:
  • вътрешно кръвотечение
  • артериално кръвотечение
  • венозно кръвотечение