красноречивост
[krasnorɛˈt͡ʃivost]
красноречивост значение:
1. (пряко) Качество на човек да говори красиво, убедително и въздействащо; ораторска дарба.
2. (преносно) Свойството на нещо (поглед, жест, факт) да изразява ясно смисъл или чувство без думи.
- Ударение
- красноречѝвост
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- крас-но-ре-чи-вост
- Род
- женски
- Мн. число
- няма
Примери за използване на красноречивост
(пряко)
- Неговата красноречивост впечатли цялата аудитория.
- Липсваше му красноречивост, за да спечели дебата.
(преносно)
- Имаше особена красноречивост в мълчанието ѝ.
Синоними на красноречивост
Антоними на красноречивост
Как се пише красноречивост
Сложна дума с два корена, свързани със съединителна гласна о. Завършва на наставката за абстрактни съществителни -ост (винаги с т на края).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:красноречив
Производна от прилагателното 'красноречив', което е съставно от старобългарското 'красен' (красив) и 'реч' (говор), вероятно калка от гръцкото 'rhetorike' или латинското 'eloquentia'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- природна красноречивост
- рядка красноречивост
Популярни търсения и запитвания за красноречивост
какво е красноречивост, красноречивост или красноречивозт, красноречивост или кръсноречивост, красноречивост или краснуречивост, красноречивост или красноречйвост, красноречивост или красноречивуст, красноречивозт или кръсноречивост, красноречивозт или краснуречивост, красноречивозт или красноречйвост, красноречивозт или красноречивуст, кръсноречивост или краснуречивост, кръсноречивост или красноречйвост, кръсноречивост или красноречивуст, краснуречивост или красноречйвост, краснуречивост или красноречивуст, красноречйвост или красноречивуст