Енциклопения на българския език

кош

[kɔʃ]

кош значение:

1. (Бит) Голям съд, обикновено изплетен от пръчки, ракита или направен от пластмаса/метал, служещ за пренасяне или съхранение на предмети.
2. (Спорт) Метален обръч с мрежичка, закрепен на табло, през който трябва да премине топката в играта баскетбол; самата точка, отбелязана при вкарване на топката.
3. (Анатомия) Гръдната част на скелета (гръден кош), образувана от ребрата, гръдната кост и гръбначния стълб.
Ударение
ко̀ш
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
кош
Род
мъжки
Мн. число
кошове
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на кош

(Бит)
  • Бабата напълни големия кош с ябълки.
  • Хвърли хартията в коша за боклук.
(Спорт)
  • Отборът отбеляза победен кош в последната секунда.
(Анатомия)
  • Пациентът има травма на гръдния кош.

Синоними на кош

Как се пише кош

Грешни изписвания: кож
Думата завършва на 'ш'. Проверка: кошове, кошът.

Етимология

Произход:Праславянски
Оригинална дума:*košь
Старинна славянска дума (*košь), означаваща плетен съд. Сродна с латинското *cista* и гръцкото *κίστη* (кутия, кош). Запазена във всички славянски езици.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • гръден кош
  • кош за боклук
  • баскетболен кош
  • кош за пране
Фразеологизми:
  • хвърлям в коша

Популярни търсения и запитвания за кош

кош : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник