кофеин

[kofɛˈin]

кофеин значение:

1. (химия, фармакология) Алкалоид от групата на ксантините, който се съдържа в семената на кафето, листата на чая, какаовите зърна и други растения; действа като стимулант на централната нервна система.

Ударение: кофеѝн
Част на речта: съществително име
Сричкоделение: ко-фе-ин
Род: мъжки
Мн. число: кофеини (рядко, при видове)

Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на кофеин

(химия, фармакология)

Високото съдържание на кофеин в напитката го държеше буден цяла нощ.
Прекалената употреба на кофеин може да доведе до сърцебиене и безпокойство.

Синоними на кофеин

теин (в чая), матеин (в мате), гуаранин (в гуарана)

Как се пише кофеин

Грешни изписвания: кофейн, куфеин, ковеин

Думата се пише с и (кофеин), а не с й, тъй като завършва на наставката -ин (лат. -inum/-ine), характерна за химични елементи и съединения.

Етимология

Произход:Френски

Оригинална дума:caféine

От френската дума 'café' (кафе) + химическата наставка '-ine'. Открит и наименуван от немския химик Фридрих Фердинанд Рунге през 1819 г. Думата навлиза в българския език чрез западноевропейската научна терминология.

Употреба

Чести словосъчетания:

чист кофеин
свободен кофеин
свръхдоза кофеин
без кофеин