Енциклопения на българския език

корниз

[korˈnis]

корниз значение:

1. (архитектура) Хоризонтален профилиран пояс, който излиза от плоскостта на стената, обикновено под покрива или между етажите.
2. (интериор) Летва, релса или прът над прозорец, на който се закачат завеси или пердета.
Ударение
корнѝз
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
кор-низ
Род
мъжки
Мн. число
корнизи
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на корниз

(архитектура)
  • Фасадата на сградата е украсена с красив каменен корниз.
  • Гълъбите кацнаха на високия корниз.
(интериор)
  • Купихме дървен корниз за новите пердета в хола.
  • Монтирането на корниза изискваше пробиване на стената.

Синоними на корниз

Как се пише корниз

Грешни изписвания: курниз, корнис, корнйз
Думата се пише с о в първата сричка и завършва на звучна съгласна з (проверка: корнизи).

Етимология

Произход:Немски
Оригинална дума:Karnies
Вероятно през немски или руски, от френски 'corniche', с първоизточник гръцкото 'koronis' (извит край).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • таванен корниз
  • дървен корниз
корниз : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник