контура
[konˈtura]
- Ударение
- конту̀ра
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- кон-ту-ра
- Род
- женски
- Мн. число
- контури
Как се пише контура
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:con- + tornus
През италиански (contorno) и френски (contour). В българския език думата 'контура' се среща като женски род (вариант на 'контур') под влияние на италианския или руския език, или като специфичен термин в изобразителното изкуство.
Употреба
Чести словосъчетания:
- остра контура
- мека контура
- контура на лицето