констатиране
[konstɐˈtirɐnɛ]
констатиране значение:
1. (официално-делови) Действието по установяване на някакъв факт или истина чрез наблюдение или проверка.
- Ударение
- констатѝране
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- кон-ста-ти-ра-не
- Род
- среден
- Мн. число
- констатирания
- Вид
- несвършен
Примери за използване на констатиране
(официално-делови)
- Констатирането на смъртта беше извършено от лекаря.
- След констатиране на нарушенията, обектът беше затворен.
Синоними на констатиране
Антоними на констатиране
Как се пише констатиране
Пише се с о в първата сричка (от латинското con).
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:constare
От глагола 'констатирам', който идва през френски (constater) от латинското 'constare' (стоя твърдо, установен съм, сигурен съм).
Употреба
Чести словосъчетания:
- протокол за констатиране
- акт за констатиране
- моментално констатиране
Популярни търсения и запитвания за констатиране
какво е констатиране, констатиране или кунстатиране, констатиране или консстатиране, констатиране или констътиране, констатиране или констатйране, констатиране или констатиръне, кунстатиране или консстатиране, кунстатиране или констътиране, кунстатиране или констатйране, кунстатиране или констатиръне, консстатиране или констътиране, консстатиране или констатйране, консстатиране или констатиръне, констътиране или констатйране, констътиране или констатиръне, констатйране или констатиръне