конотация

[konɔˈtat͡sijɐ]

конотация значение:

1. (лингвистика) Допълнителното емоционално, стилистично или културно значение, което една дума носи, извън прякото ѝ речниково (денотативно) значение.

2. (логика) Съвкупността от признаци, които се мислят в понятието за даден обект (съдържание на понятието).

Ударение: конота̀ция
Част на речта: съществително име
Сричкоделение: ко-но-та-ци-я
Род: женски
Мн. число: конотации

Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на конотация

(лингвистика)

Думата 'дом' носи положителна конотация за уют и сигурност, за разлика от неутралната дума 'жилище'.
В този контекст епитетът има иронична конотация.

(логика)

Интенсионалът на понятието съвпада с неговата конотация.

Синоними на конотация

подтекст, оттенък, нюанс, интенсионал, съдържание

Антоними на конотация

денотация

Как се пише конотация

Грешни изписвания: кунотация, канатация, конутация, конотъция, конотацйя

Думата се изписва с двойно о (ко-но-), отразявайки латинския корен.

Етимология

Произход:Латински

Оригинална дума:connotatio

От средновековен латински 'connotatio', произлизащо от 'con-' (с, заедно) и 'notare' (отбелязвам). Означава съпътстващо, допълнително значение.

Употреба

Чести словосъчетания:

негативна конотация
положителна конотация
политическа конотация

конотация