Енциклопения на българския език

колело

[kolɛˈlɔ]

колело значение:

1. (Техника) Кръгъл предмет, който се върти около ос и служи за придвижване на превозни средства или предаване на движение в механизми.
2. (Транспорт / Разговорно) Велосипед.
3. (Фолклор / Танци) Специфична фигура в народните танци (хоро), при която танцьорите образуват затворен кръг.
Ударение
колело'
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ко-ле-ло
Род
среден
Мн. число
колела (книж.) / колелета (разг.)
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на колело

(Техника)
  • Зъбното колело в часовника се счупи.
  • Автомобилът има четири колела.
(Транспорт / Разговорно)
  • Всяка сутрин ходя на работа с колело.
  • Купиха му ново колело за рождения ден.
(Фолклор / Танци)
  • Хорото се изви на голямо колело.

Синоними на колело

Как се пише колело

Грешни изписвания: кулело, колелу
Думата се пише с о и е. Проверява се етимологично (от коло).

Етимология

Произход:Праславянски
Оригинална дума:*kolo
Наследствена дума от праславянското *kolo (колело, кръг). В съвременния български език формата е умалителна или разширена (*kolo* -> *kolelo*), която се е наложила като основна.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • виенско колело
  • зъбно колело
  • карам колело
  • воденично колело
Фразеологизми:
  • пето колело на каруцата
  • въртя се като в омагьосан кръг (колело)

Популярни търсения и запитвания за колело