Енциклопения на българския език

клюмвам

[ˈklʲumvɐm]

клюмвам значение:

1. (пряко) Навеждам, отпускам глава надолу поради умора, сън или болест.
2. (ботаника) За растение - отпускам цвят или листа, увяхвам.
3. (преносно) Изпадам в униние, отчайвам се, губя настроение.
Ударение
клю̀мвам
Част на речта
глагол
Сричкоделение
клюм-вам
Вид
несвършен
Преходност
непреходен
Спрежение
III спрежение
Видова двойка
клюмна
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на клюмвам

(пряко)
  • Пътникът клюмваше от умора във влака.
  • Детето клюмва и заспива на стола.
(ботаника)
  • Лалето клюмва без вода.
  • Цветята клюмват в жегата.
(преносно)
  • След лошата новина той клюмна и млъкна.

Как се пише клюмвам

Грешни изписвания: кльомвам, клюмвъм
Пише се с ю след л.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:клюн
Вероятно свързано със съществителното 'клюн' (нос) - навеждам нос/глава надолу, или звукоподражателен корен.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • клюмвам от умора
  • клюмвам глава
Фразеологизми:
  • клюмвам нос (насупвам се, натъжавам се)
клюмвам : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник