Енциклопения на българския език

клюкарка

[kʎuˈkarka]

клюкарка значение:

1. (Пряко) Жена, която обича да разпространява слухове, да обсъжда чуждия личен живот и да сплетничи.
Ударение
клюка̀рка
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
клю-кар-ка
Род
женски
Мн. число
клюкарки
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на клюкарка

(Пряко)
  • Тя е най-голямата клюкарка в квартала и знае всичко за всеки.
  • Не бъди такава клюкарка, не е хубаво да се говори зад гърба на хората.

Синоними на клюкарка

Как се пише клюкарка

Грешни изписвания: клучкарка, клюкърка

Пише се с ю след л. Образувана от клюка.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:клюка
Производна дума от съществителното *клюка* (злословие, интрига) с наставка *-ар* за деец и *-ка* за женски род.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • селска клюкарка
  • веднага разбра клюкарката
клюкарка : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник