Енциклопения на българския език

клъвване

[klɤvvanɛ]

клъвване значение:

1. (пряко) Еднократно, рязко действие на удар с човка.
2. (риболов) Моментът, в който рибата захапва стръвта и въдицата потрепва.
Ударение
клъ̀вване
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
клъв-ва-не
Род
среден
Мн. число
клъввания
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на клъвване

(пряко)
  • Петлето го стресна с едно остро клъвване по ръката.
(риболов)
  • Цял ден седях на реката без нито едно клъвване.
  • При първото клъвване трябва да се засече бързо.

Как се пише клъвване

Думата се пише с двойно вв – едно от корена (клъв-) и едно от наставката за отглаголни съществителни (-ване).

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:клъвна
Отглаголно съществително име от глагола от свършен вид 'клъвна' (еднократко действие на 'кълва').
клъвване : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник