Енциклопения на българския език

клиринг

[ˈkliriŋk]

клиринг значение:

1. (финанси) Система за безкасово уреждане на плащания между банки, фирми или държави чрез взаимно прихващане на насрещни вземания и задължения.
Ударение
клѝринг
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
кли-ринг
Род
мъжки
Мн. число
клиринги
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на клиринг

(финанси)
  • Банковият клиринг позволява бързото обработване на трансакциите между различните финансови институции.
  • Търговията между двете държави се осъществяваше на базата на двустранен клиринг.

Синоними на клиринг

Как се пише клиринг

Грешни изписвания: клеринг, клйринг, клирйнг
Пише се с и в първата сричка (транслитерация на английското ea в clearing се предава с и).

Етимология

Произход:Английски
Оригинална дума:clearing
От английски 'clearing' (изчистване, разчистване), термин от банковото дело.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • банков клиринг
  • валутен клиринг
  • клирингова къща