Енциклопения на българския език

кинжал

[kinˈʒaɫ]

кинжал значение:

1. (оръжие) Късо хладно оръжие с двуостро право или извито острие, предназначено за нанасяне на прободни и режещи удари.
Ударение
кинжа̀л
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
кин-жал
Род
мъжки
Мн. число
кинжали
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на кинжал

(оръжие)
  • Войникът извади старинния си кинжал.
  • В музея е изложен кавказки кинжал с инкрустации.

Синоними на кинжал

Как се пише кинжал

Грешни изписвания: кенжал, кйнжал, кинжъл
Пише се с и в първата сричка и ж.

Етимология

Произход:Тюркски/Персийски
Оригинална дума:khanjar
В българския навлиза през руски (кинжал), но първоизточникът е тюркски или персийски (khanjar - крив кинжал).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • остър кинжал
  • забивам кинжал
Фразеологизми:
  • забивам кинжал в гърба
кинжал : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник