Енциклопения на българския език

кибритлия

[kibritˈlija]
Ударение
кибритлѝя
Част на речта
съществително име, прилагателно име
Сричкоделение
киб-рит-ли-я
Използване
🗣️ Разговорна / жаргонна дума
Род
мъжки
Мн. число
кибритлии
Докладвай грешка в описанието

Как се пише кибритлия

Думата се пише с и в първата сричка (от кибрит). Окончанието е -ия.

Етимология

Произход:Турски
Оригинална дума:kibritli
От турската дума *kibrit* (кибрит, запалка) и наставката *-li* (притежаващ качество), побългарена с окончание *-я*. Буквално означава „човек като барут/кибрит“.