Енциклопения на българския език

керосин

[kɛroˈsin]

керосин значение:

1. (химия/техника) Смес от течни въглеводороди, получена при дестилация на нефт; използва се като гориво за реактивни двигатели, както и за осветление и отопление.
Ударение
керосѝн
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ке-ро-син
Род
мъжки
Мн. число
керосини (рядко, за видове)
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на керосин

(химия/техника)
  • Самолетът беше зареден с тонове керосин за предстоящия полет.
  • В миналото са използвали лампи с керосин за осветление.

Синоними на керосин

Как се пише керосин

Грешни изписвания: киросин, керусин, керосйн
Пише се с 'е' и 'о' според етимологията (от гр. keros).

Етимология

Произход:Английски
Оригинална дума:kerosene
Думата е въведена през 1854 г. от Ейбрахам Геснер, произлиза от гръцкото κηρός (keros) – 'восък' + наставка -ene/-in.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • авиационен керосин
  • керосинова лампа
  • керосинова печка