Енциклопения на българския език

квантитет

[kvɐntiˈtɛt]

квантитет значение:

1. (езикознание) Дължина (трайноста) на гласен звук или сричка; важно свойство във фонологичните системи на някои езици (като старогръцки и латински).
2. (философия) Количество като философска категория (остаряло/книжовно).
Ударение
квантитѐт
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
кван-ти-тет
Род
мъжки
Мн. число
квантитети
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на квантитет

(езикознание)
  • В българския език квантитетът на гласните не е смислоразличителен.
  • Античното стихосложение се основава на редуването на срички с различен квантитет.
(философия)
  • Преминаването от квантитет в качество е диалектически закон.

Синоними на квантитет

Как се пише квантитет

Грешни изписвания: квантидет, квънтитет, квантйтет
Пише се с 'е' в последната сричка.

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:quantitas
От латинското 'quantitas' (количество), през немски 'Quantität'.