каруца
[kɐˈrut͡sɐ]
каруца значение:
1. (транспорт / бит) Превозно средство с четири колела, обикновено дървено, теглено от впрегатен добитък (коне, магарета, волове), предназначено за превоз на товари или хора.
- Ударение
- кару̀ца
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ка-ру-ца
- Род
- женски
- Мн. число
- каруци
Примери за използване на каруца
(транспорт / бит)
- Селянинът натовари сеното в каруцата.
- Стара дървена каруца скърцаше по калдъръма.
Етимология
Произход:Италиански
Оригинална дума:carrozza
Вероятно заета от италиански (carrozza - каляска, кола) през гръцки или румънски, или директно свързана с латинското 'carruca' (колесница).
Употреба
Чести словосъчетания:
- циганска каруца
- конска каруца
Фразеологизми:
- обърна ми се каруцата
- слагам каруцата пред коня
- пето колело на каруцата