картотечен
[kɐrtoˈtɛtʃɛn]
картотечен значение:
1. (администрация) Който се отнася до картотека; свързан с подреждането и съхранението на данни в карти.
- Ударение
- картотѐчен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- кар-то-те-чен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- картотечни
Примери за използване на картотечен
(администрация)
- Библиотеката преминава от картотечен към дигитален каталог.
- Всеки пациент има свой картотечен номер в регистратурата.
Синоними на картотечен
Как се пише картотечен
Пише се с е в последната сричка в м.р. ед.ч., което изпада в другите форми (непостоянно ъ/е): картотечен → картотечна, картотечни.
Етимология
Произход:Немски/Руски
Оригинална дума:Kartothek
От съществителното 'картотека', което произлиза от гръцките думи 'chártēs' (лист, хартия) и 'thḗkē' (кутия, хранилище), вероятно през немски или руски посредник.
Употреба
Чести словосъчетания:
- картотечен шкаф
- картотечен лист
- картотечен каталог