кантора
[kɐnˈtɔrɐ]
кантора значение:
1. (администрация) Служебно помещение (бюро, офис) на учреждение, търговско дружество или частно практикуващо лице (адвокат, нотариус).
- Ударение
- канто̀ра
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- кан-то-ра
- Род
- женски
- Мн. число
- кантори
Примери за използване на кантора
(администрация)
- Адвокатската кантора се намираше в центъра на града.
- Той работи в кантора за недвижими имоти.
Как се пише кантора
Етимология
Произход:Руски
Оригинална дума:контора
В българския език навлиза през руски (контора), който я заема от немски (Kontor) или холандски (kantoor), а те от френски (comptoir – гише, счетоводство). Крайният произход е латинският глагол 'computare' (смятам).
Употреба
Чести словосъчетания:
- адвокатска кантора
- нотариална кантора
- търговска кантора