Енциклопения на българския език

кантар

[kɐnˈtar]
Ударение
канта'р
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
кан-тар
Род
мъжки
Мн. число
кантари
Докладвай грешка в описанието

Как се пише кантар

Грешни изписвания: кънтара, кънтар, кантър

Думата се пише с а в първата сричка – кантар.

Етимология

Произход:Арабски
Оригинална дума:qinṭār
Навлязла през турски (kantar). Арабското 'qinṭār' произлиза от латинското 'centenarius' (съдържащ сто), първоначално означаващо тежест от 100 либри.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • електронен кантар
  • пружинен кантар
  • пазарен кантар
Фразеологизми:
  • тежа на кантара
  • нещата са на кантар
  • увисвам на кантара