Енциклопения на българския език

каничка

[kɐˈnit͡ʃkɐ]

каничка значение:

1. (бит) Малка кана; малък съд с дръжка и чучур за течности.
Ударение
канѝчка
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ка-нич-ка
Род
женски
Мн. число
канички
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на каничка

(бит)
  • Сервитьорът донесе малка каничка с мляко към кафето.
  • Детето поливаше цветята с пластмасова каничка.

Как се пише каничка

Грешни изписвания: канишка, къничка, канйчка
Умалителната наставка е -ичка.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:кана
Умалителна форма на думата 'кана', образувана с наставката '-ичка'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • каничка за мляко
  • порцеланова каничка