Енциклопения на българския език

кабинет

[kɐbiˈnɛt]

кабинет значение:

1. (общо) Стая, оборудвана за работа на длъжностно лице, учен или творец; работен кабинет.
2. (образование) Училищна стая, оборудвана с учебни помагала по конкретен предмет.
3. (политика) Съвкупността от министрите в правителството; правителство, министерски съвет.
4. (медицина) Помещение за медицински прегледи и манипулации.
Ударение
кабинѐт
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ка-би-нет
Род
мъжки
Мн. число
кабинети
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на кабинет

(общо)
  • Директорът ме извика в своя кабинет.
  • Писателят прекарваше часове в кабинета си.
(образование)
  • Учениците влязоха в кабинета по биология.
(политика)
  • Новият кабинет положи клетва пред парламента.
  • Очаква се оставка на целия кабинет.
(медицина)
  • Зъболекарският кабинет е на втория етаж.

Как се пише кабинет

Грешни изписвания: кабенет, къбинет, кабйнет

Думата е чуждица и се изписва с и във втората сричка, съобразно оригиналния правопис (cabinet).

Етимология

Произход:Френски
Оригинална дума:cabinet
Заета от френски (cabinet – малка стая), умалително от старофренски cabane (колиба).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • служебен кабинет
  • лекарски кабинет
  • овален кабинет
  • кабинет на министрите
Фразеологизми:
  • кабинетен учен
кабинет : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник