Енциклопения на българския език

йотация

[jotˈtatsijɐ]

йотация значение:

1. (езикознание) Фонетично явление, при което към гласен звук се прибавя полугласният звук 'й' (j), или смекчаване на съгласна под влияние на следващ 'й'.
Ударение
йота'ция
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
йо-та-ци-я
Род
женски
Мн. число
йотации
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на йотация

(езикознание)
  • В праславянския език йотацията е довела до промени в много съгласни.
  • Йотацията на гласни в началото на думата е характерна за някои диалекти.

Синоними на йотация

Как се пише йотация

Думата започва с йо-, а не с 'ю', тъй като коренът идва от името на буквата 'йота'.

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:iotacismus
Свързано с гръцката буква 'йота'. В езикознанието терминът описва процеси, свързани със звука 'й' (j).