инфикс

[ˈinfiks]

инфикс значение:

1. (езикознание) Вид афикс (морфема), който се вмъква вътре в корена на думата, за да промени граматическото или лексикалното ѝ значение.

Докладвай грешка в описанието

(езикознание)

В латинския език назалният инфикс често маркира сегашно време (напр. 'vincō' от корен 'vic').
Инфиксите са рядко явление в съвременните индоевропейски езици, но са чести в австронезийските езици.

Пише се с н пред ф, спазвайки латинския оригинал.

Произход:Латински

Оригинална дума:infixus

От латински 'infixus', минало причастие на 'infigere' (забивам, закрепвам вътре).

Чести словосъчетания: