Енциклопения на българския език

институт

[instiˈtut]

институт значение:

1. (образование/наука) Висше учебно заведение или научноизследователско учреждение.
2. (право/социология) Съвкупност от правни норми, регулиращи определен кръг обществени отношения; установена обществена форма на организация.
Ударение
институ̀т
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ин-сти-тут
Род
мъжки
Мн. число
институти
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на институт

(образование/наука)
  • Тя учи във Висшия химикотехнологичен институт.
  • Институтът по математика към БАН публикува ново изследване.
(право/социология)
  • Институтът на брака претърпява промени през вековете.
  • Правният институт на неизбежната отбрана.

Как се пише институт

Думата се пише с и във всички срички, освен последната.

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:institutum
От латинското *institutum* (уредба, учреждение, обичай), от глагола *instituo* (установявам, учредявам).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • научен институт
  • проектен институт
  • правен институт