Енциклопения на българския език

иностранен

[inoˈstranɛn]

иностранен значение:

1. (общо) Който принадлежи или се отнася до чужда държава; чуждестранен.
Ударение
иностра̀нен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
и-но-стра-нен
Род
мъжки
Мн. число
иностранни
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на иностранен

(общо)
  • В пристанището акостираха много иностранни кораби.
  • Той четеше предимно иностранна литература.

Синоними на иностранен

Антоними на иностранен

Как се пише иностранен

При образуване на формата за мн.ч. се пише двойно н (иностранни), тъй като едното 'н' е от корена (стран-), а другото от наставката (-н-). В м.р. ед.ч. се пише едно н.

Етимология

Произход:Руски
Оригинална дума:иностранный
Заемка от руски език, съставена от елементите 'ино-' (друга, ина) и 'страна' (държава). В българския език звучи архаично или книжовно-официално в сравнение със синонима 'чуждестранен'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • иностранни езици
  • иностранна легация