Енциклопения на българския език

инициаторка

[init͡si'atorka]

инициаторка значение:

1. (пряко) Жена, която дава идеята за нещо, поставя началото на някаква дейност или подбужда други към действие.
Ударение
инициа̀торка
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
и-ни-ци-а-тор-ка
Род
женски
Мн. число
инициаторки
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на инициаторка

(пряко)
  • Тя беше главната инициаторка на благотворителната кампания.
  • Като инициаторка на проекта, тя носеше най-голяма отговорност.

Как се пише инициаторка

След ц се пише и и а (инициаторка), а не 'я', тъй като думата е от чужд произход (латинизъм).

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:initiator
От латински 'initiator' (който започва), през западноевропейски езици (френски 'initiateur', немски 'Initiator'), с добавена българска наставка за женски род '-ка'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • главна инициаторка
  • инициаторка на промяната