инициативен
[initsiaˈtivɛn]
инициативен значение:
1. (характеристика на личност) Който проявява инициатива; деен, предприемчив, способен да започва нови неща самостоятелно.
- Ударение
- инициатѝвен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- и-ни-ци-а-ти-вен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- инициативни
Примери за използване на инициативен
(характеристика на личност)
- Търсим инициативен служител, който не чака заповеди за всяко действие.
- Инициативният комитет събра подписите за референдума.
Синоними на инициативен
Антоними на инициативен
Как се пише инициативен
Грешни изписвания: инилеативен, инициативин, йнициативен, инйциативен, иницйативен, инициътивен, инициатйвен
След ц се пише и (инициативен), а не е.
Етимология
Произход:Френски
Оригинална дума:initiative
Заемка от западноевропейските езици (френски *initiative*, латински *initium* – начало). Наставката *-ен* оформя прилагателното в българския език.
Употреба
Чести словосъчетания:
- инициативен комитет
- инициативен човек
- инициативна група
Популярни търсения и запитвания за инициативен
какво е инициативен, инициативен или инилеативен, инициативен или инициативин, инициативен или йнициативен, инициативен или инйциативен, инициативен или иницйативен, инициативен или инициътивен, инициативен или инициатйвен, инилеативен или инициативин, инилеативен или йнициативен, инилеативен или инйциативен, инилеативен или иницйативен, инилеативен или инициътивен, инилеативен или инициатйвен, инициативин или йнициативен, инициативин или инйциативен, инициативин или иницйативен, инициативин или инициътивен, инициативин или инициатйвен, йнициативен или инйциативен, йнициативен или иницйативен, йнициативен или инициътивен, йнициативен или инициатйвен, инйциативен или иницйативен, инйциативен или инициътивен, инйциативен или инициатйвен, иницйативен или инициътивен, иницйативен или инициатйвен, инициътивен или инициатйвен