Енциклопения на българския език

инвертор

[inˈvɛrtor]

инвертор значение:

1. (електротехника) Устройство, което преобразува постоянния ток (DC) в променлив ток (AC) с регулируема честота и напрежение.
2. (климатична техника) Технология при климатиците, която позволява плавно регулиране на мощността на компресора за по-висока енергийна ефективност.
Ударение
инве'ртор
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ин-вер-тор
Род
мъжки
Мн. число
инвертори
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на инвертор

(електротехника)
  • Фотоволтаичната система се нуждае от инвертор, за да подава ток към мрежата.
  • Инверторът изгоря след токовия удар.
(климатична техника)
  • Купихме си климатик инвертор, защото е по-икономичен през зимата.

Синоними на инвертор

Антоними на инвертор

Как се пише инвертор

Думата се изписва с н (не с м) пред 'в' и завършва на -ор.

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:invertere
От латинския глагол 'invertere' (обръщам, преобръщам). В техническия контекст се отнася до 'обръщане' на вида на електрическия ток.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • соларен инвертор
  • заваръчен инвертор
  • инверторен климатик