Енциклопения на българския език

имплантация

[implɐnˈtat͡sijɐ]

имплантация значение:

1. (медицина) Процес на оперативно поставяне на тъкан, орган или изкуствено тяло (имплант) в организма.
2. (биология / ембриология) Загнездване на оплодената яйцеклетка в лигавицата на матката, с което започва бременността.
Ударение
импланта̀ция
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
им-план-та-ци-я
Род
женски
Мн. число
имплантации
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на имплантация

(медицина)
  • Операцията по имплантация на изкуствена става премина успешно.
  • Денталната имплантация е съвременен метод за възстановяване на липсващи зъби.
(биология / ембриология)
  • Имплантацията на ембриона обикновено се случва 6-10 дни след оплождането.

Синоними на имплантация

Антоними на имплантация

Как се пише имплантация

Думата се изписва с двойно 'а' във втората сричка само ако е под ударение, но тук формата е устойчива: им-план-та-ци-я.

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:implantare
От латинския глагол 'implantare' (засаждам, вкоренявам), съставен от 'in' (в) и 'planta' (растение, разсад).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • зъбна имплантация
  • кохлеарна имплантация
  • неуспешна имплантация