именник

[imɛnnik]

Ударение: име'нник
Част на речта: съществително име
Сричкоделение: и-мен-ник
Род: мъжки
Мн. число: именници

Докладвай грешка в описанието

Как се пише именник

Грешни изписвания: именик, йменник, именнйк

Думата се пише с двойно нн. Едното н идва от корена (имен-ен), а другото от наставката (ник). Правилото е: когато прилагателното завършва на -ен (именен), съществителното, образувано от него, се пише с двойно Н.

Етимология

Произход:Български

Оригинална дума:име + ен + ник

Произлиза от съществителното 'име', разширено с наставките '-ен' и '-ник', образувайки название за лице или списък.

Употреба

Чести словосъчетания:

Именник на българските ханове
честит именник

именник

Как се пише именник

Етимология

Употреба

Популярни търсения и запитвания за именник

... или ...